петък, 19 юни 2009 г.

Седмокласни вълнения

Днес беше изпитът за кандидатстване в гимназии по български език и литература. Тъй като темата пряко ме вълнува, днес следя новините по сайтовете. И което не ми се случва много често, зачетох се в коментарите по една от десетките подобни новини по темата. За мое огромно съжаление видях толкова силно и грозно оплюване на "младежта", каквото не съм предполагала, че ще прочета :-(
Основните аргументи на "оплюващите" са, че понеже половината изпит е преразказ, и то се е паднал текст от първа глава на "Под игото", то това е много лесен изпит и показва колко неграмотни и необразовани са днешните седмокласници.
Обаче..
  1. От тези хора, изразили се така категорично, съм убедена, че малко са се вгледали в следното - това е преразказ на непознат текст. Което означава, че за 15 минути на децата се чете текста и след това те имат час и 15 минути да го пресъздадат без да го виждат. Не на всекиго това е лесно, защото изисква да човек да има добра минимум краткотрайна памет.
  2. Ако те са толкова добри литературоведи, че без проблем да преразказват Вазов - чудесно! Но не всички сме такива.
  3. Аз лично на изпита си в седми клас писах отговор на литературен въпрос. Цяла година докато се готвех за изпита страдах от това, че от мен се иска да назубря анализите на разни професори и след това да ги пресъздам точно. Лични разсъждения не бяха оценени добре, защото обикновено не съвпадаха с "общоприетите". Не смятам, че моя изпит е бил по-добрия вариант да се види кой колко може да разсъждава. Той беше варианта да се види кой колко може да назубри, а сегашния - варианта да се види кой има по-добра слухова памет.
  4. Втората част от изпита е тест по български език. Аз съм гледала такива тестове. Признавам си, че някои въпроси и мен са затруднявали.
Аз не отричам, че днешните деца не обичат да четат много много и се образоват повече в насока компютри. Но с тежки думи да заклеймиш едно цяло поколение така лесно за мен е неприемливо при условие, че от хората на по 30 и 40 има толкова ниско образовани и толкова неграмотни, че шапката да ти падне.
Ако съм заинтригувала някого да се задълбочи - ето самия изпит.
Това беше моят кратък израз на негодувание!

сряда, 10 юни 2009 г.

Павел Кърлев

Случка в магазинче за обувки на женски пазар:
Влиза жена на средна възраст в едно от малките магазинчета на женски пазар, в което се продават обувки и което очевидно е собственост на арабин. Жената харесва някакъв модел, но се притеснява дали ще станат на човека, за когото ги купува.
Арабинът й казва: "Ааааа, те отговарят, отгварят...".
Жената отвръща: "Ама те са за Павел Кърлев!"
(да поясня, Павел Кърлев е председател на Федерацията за защита на потребителите и името му е често срещано в новините, човекът се бори да защитава правата ни).
Явно жената очаква адекватна реакция от собственика на магазина като чуе името на мъжа й. Но арабинът също толкова очевидно дори не е чувал за този Павел Кърлев и седи и мига недоумяващо.
Жената пак повтаря: "Ама за Павел Кърлев са!", неразбираща как може този продавач да не знае кой е той.
А арабинът се пули още повече.
Жената излиза съкрушена от магазина и без обувките.