понеделник, 14 декември 2009 г.

Магия.. ама не съвсем

Често срещани са ето такива магии...
Но аз в точно такива магии не вярвам, затова си намерих обяснението (което може би вече е всеизвестно, но все пак..).
Та:
Избираш си двуцифрено число - примерно xy.
Това означава, че числото може да се представи като 10x + y.
(Примерно 47 = 4.10 + 7).
Сега те ти казват от него да извадиш сумата на цифрите му. А тя е x + y.
Значи става 10x + y - (x + y) = 10x + y - x - y = 10x - x = 9x
Следователно винаги числото, което ще гледаш, е кратно на 9.
При това, тъй като първоначалното ти число е двуцифрено, а ти от него вадиш, то и полученото винаги е максимум двуцифрено, т.е. възможностите са съвсем ограничен брой. Те са: 9, 18, 27, 36, 45, 54, 63, 72, 81.
(81 е максималното, защото в случай, че първоначално си избрал 99 - най- голямото двуцифрено число, и от него извадиш 18 - сумата от цифрите му, получаваш 81)
И всеки път като заредиш страницата картинките (знаците) за гореописаните числа са едни и същи.

Макар че самата картинка е различна всеки път, за да те заблуждава.

Е, магията е развалена :-D

сряда, 8 юли 2009 г.

Google преводачът преводач ли е?

Натъкнах се на следния интересен превод







петък, 19 юни 2009 г.

Седмокласни вълнения

Днес беше изпитът за кандидатстване в гимназии по български език и литература. Тъй като темата пряко ме вълнува, днес следя новините по сайтовете. И което не ми се случва много често, зачетох се в коментарите по една от десетките подобни новини по темата. За мое огромно съжаление видях толкова силно и грозно оплюване на "младежта", каквото не съм предполагала, че ще прочета :-(
Основните аргументи на "оплюващите" са, че понеже половината изпит е преразказ, и то се е паднал текст от първа глава на "Под игото", то това е много лесен изпит и показва колко неграмотни и необразовани са днешните седмокласници.
Обаче..
  1. От тези хора, изразили се така категорично, съм убедена, че малко са се вгледали в следното - това е преразказ на непознат текст. Което означава, че за 15 минути на децата се чете текста и след това те имат час и 15 минути да го пресъздадат без да го виждат. Не на всекиго това е лесно, защото изисква да човек да има добра минимум краткотрайна памет.
  2. Ако те са толкова добри литературоведи, че без проблем да преразказват Вазов - чудесно! Но не всички сме такива.
  3. Аз лично на изпита си в седми клас писах отговор на литературен въпрос. Цяла година докато се готвех за изпита страдах от това, че от мен се иска да назубря анализите на разни професори и след това да ги пресъздам точно. Лични разсъждения не бяха оценени добре, защото обикновено не съвпадаха с "общоприетите". Не смятам, че моя изпит е бил по-добрия вариант да се види кой колко може да разсъждава. Той беше варианта да се види кой колко може да назубри, а сегашния - варианта да се види кой има по-добра слухова памет.
  4. Втората част от изпита е тест по български език. Аз съм гледала такива тестове. Признавам си, че някои въпроси и мен са затруднявали.
Аз не отричам, че днешните деца не обичат да четат много много и се образоват повече в насока компютри. Но с тежки думи да заклеймиш едно цяло поколение така лесно за мен е неприемливо при условие, че от хората на по 30 и 40 има толкова ниско образовани и толкова неграмотни, че шапката да ти падне.
Ако съм заинтригувала някого да се задълбочи - ето самия изпит.
Това беше моят кратък израз на негодувание!

сряда, 10 юни 2009 г.

Павел Кърлев

Случка в магазинче за обувки на женски пазар:
Влиза жена на средна възраст в едно от малките магазинчета на женски пазар, в което се продават обувки и което очевидно е собственост на арабин. Жената харесва някакъв модел, но се притеснява дали ще станат на човека, за когото ги купува.
Арабинът й казва: "Ааааа, те отговарят, отгварят...".
Жената отвръща: "Ама те са за Павел Кърлев!"
(да поясня, Павел Кърлев е председател на Федерацията за защита на потребителите и името му е често срещано в новините, човекът се бори да защитава правата ни).
Явно жената очаква адекватна реакция от собственика на магазина като чуе името на мъжа й. Но арабинът също толкова очевидно дори не е чувал за този Павел Кърлев и седи и мига недоумяващо.
Жената пак повтаря: "Ама за Павел Кърлев са!", неразбираща как може този продавач да не знае кой е той.
А арабинът се пули още повече.
Жената излиза съкрушена от магазина и без обувките.